А слънцето припряно се завърна
в утробата на майката земя.

Опитвам се да възкреся любимото си лято в спомените си от детството. Не си спомням конкректни случки или събития, спомням си особеното чувство, завладяващо тялото ми, усещане за набъбане, живот, топлина, неясна възбуденост от всичко това...

 
А утринта е свежа
Тръпнеща и влажна

 В тази късна нощ
Надсвирват се щурците за любов
Свистят неистово и викат

 Оставам без дъх
В прозрачния шепот на тишината.
Разстилам косите си –